Просто няма по-приятно приканващ въпрос на света. "За какво си мислите в момента?", въпросът на Фейсбук водещ към обновяване на състоянието, впрочем е и неимоверно флуиден, отговорите му могат да се променят за милисекунди. Според някои научни становища, колкото и трудно да е да се определи бързината на една определена мисъл, тя може да бъде генерирана и дори да произведе действие за по-малко от 150 ms¹.  

Трудно може да се отговори кога започва и приключва една мисловна верига (или самотна брънка), но със сигурност това може да е бързо. Вярно е и това, което казват ² - да се опитаме да дефинираме бързината на мислите е като да се опитаме да дефинираме бързината на транспортните средства изобщо - без да имаме предвид спефициките при свръхзвуковите самолети и при маршрутките. Все пак мисловния свят е като една богата фауна, с най-разнообразни по вида и строежа си мисли. 

 Фейсбук може да бъде ужасно комерсиална и повърхностна платформа, но колкото и смешно да звучи - има своята дълбочина в зависимост от това кой плува в дебрите й. И създава някои неочаквани ползи за пишещия и четящия. Разбира се, не за всеки. Всичко зависи от това какво търсим по принцип, тъй като пренасяме своя маниер и фокус на търсене навсякъде, където отидем. Така например, интернет може да се използва както за съзерцаване на пингвини, така и за разработка на електроинсталация.

Връщайки се на темата за Фейсбук и обновяването/четенето на състояния, убедена съм, че то има потенциал за общуването на човек на мисловно ниво с другите (с тези, на които иска да каже нещо) и със себе си, за информиране и социално мобилизиране;  дори - за вдъхновяване. И този потенциал е по-голям от всичко друго в социалните медии, където за съжаление времето изтича като пясък.

Гьоте имаше блестяща мисъл за водене на дневник, която не мога да си спомня съвсем добре (колко добросърдечно признание!), но беше в посока на това, че всеки уважаващ себе си човек трябва да си води дневник. Тук разбира се е смешно да говорим за дневник - всичко, което казваме, е казано през една тръба, която се излива в морето. Но все пак, поради вездесъщите алгоритми на социалната мрежа, знаем, става така, че постепенно, хората, които се интересуват от мислите ти и ги следят, в крайна сметка са стеснената аудитория, до която достига и обновяването на статусите. Едно от най-оптимистичните настроения на човек е, споделяйки мислите си, някъде там има кой да го чуе. В настоящето или бъдещето. 

Да, Фейсбук статусът безспорно е по-аматьорската (понякога смехотворна) възможност за хроника на мислите. Обезателно при воденето на записки тук човек трябва да пристъпва шеговито към всичко, и към себе си, което от своя страна също крие в себе си ужасно очарование!

Стана ясно, платформата не става за дневник, не и в класическия, сериозен и плътен смисъл на понятието. Но пък е идеална за фехтовка на ниво мисли, за гипсова отливка на някои мисловни проблясъци, които иначе просто ще угаснат безследно, а някои от тях може да се окажат бисерчета за по-нататъшно мисловно надграждане.

Писането на статус във Фейсбук е забавен модерен телеграф - казваш нещо и то мигновено достига до някого. Друг е въпросът, че всички ние попадаме на отегчителни статуси или такива, под които прозира мнение, което просто не одобряваме. В такъв случай просто можем да изключим следенето на конкретния човек, сигурна съм, че всички го правим поне от време на време. 

При всички случаи тази особена форма на монолог и диалог чрез т.нар. статус (грозна дума иначе!) има своята стойност. Всичко запаметяващо проблясъка на мисъл и сложната или интересна верига, която тя може да създаде, има стойност, било то и аматьорския фейсбук.



1. https://www.csmonitor.com/Technology/Breakthroughs-Voices/2015/0701/Exactly-how-long-does-it-take-to-think-a-thought

2. Пак там. 

Effortel (Ефортел) , Network Management Innovations (Нетуърк Мениджмънт Иновейшънс) finalized the last charity activity, Easter 2021!

  In addition, some employees donated their Easter bags on the cost of ~50 BGN. The amounts were used for buying goods and a small part - for delivery costs.    The charity activities were the following:    1. https://timeheroes.org/bg/zaedno-napred-rozino/podari-velikdenska-trapeza-rozino-2021 - “Make poor families from Rozino happy with food for Easter” - food products donation for the poorest people living in Rozino, the biggest village in Karlovo area. * Despite we organized a bit after Easter, the local families still needed food, so we sent them the bags donated along with newly bought goods.  2. https://timeheroes.org/bg/svetla-parkr/dari-spalno-belio-bolnitsi - “Donate new or non-used sheets/bed linen and blankets for hospitals in Bulgaria -  * We bought bed linen, etc. for the amount of 107 BGN.  3. https://timeheroes.org/bg/rusalya/dari-sanitarni-materiali-detsa-neravnostoino-polozhenie - donate sanitary materials for disadvantaged children with talents in the village of Rusalya. Materials on the cost of ~90 BGN bought

Възможно е да сте попадали на една особена серия снимки, разпространени от международните медии (в по-голяма степен от социалните мрежи) през 2018 г. На една от тях е изобразена малка рибка, озовала се насред малко количество вода в ключицата на жена. Това е нова мода в Япония - да се докаже колко нежна е физиката на една жена чрез поставяне на тази част от тялото на малкото езерце и плуващата в него рибка. Разбира се, това е ефимерно и кратко упражнение - едва ли някой може да извърви един километър с рибка на ключицата. Но една снимка, запечатала такъв момент, може да е достатъчна, за да създаде илюзия за вечност. Илюзия за физиката на някого. Всъщност искаме ли да храним подобна илюзия за другите (понеже все пак познаваме собственото си тяло и поне за него съзнаваме, че не е съвършено)? Откога започнахме да се състезаваме със собствената си физика и да я поставяме на повече или по-малко комични изпитания? Откога хората започнаха да мечтаят да са красиви в по-голяма степен, отколкото реално тялото е способно да бъде? 
Всъщност,следвайки пътя на развитие на човечеството и достиженията на изкуството и интелекта, ако едно общество болезнено цени красотата /дотолкова, че да бъдат премахвани ребра за по-тънка талия например/, не е ли то изостанало? Кривнало от собствения си път? Тъй като има много по-ценни качества, които могат да ни спасят. Които са привлекателни и които си заслужава да харесваме. 
Разбира се, всички обичаме красотата и се стремим към нея, което също е част от човешкото развитие. Помним добре думите на Чехов: 
"У човека всичко трябва да бъде прекрасно: и лицето, и дрехите, и душата".

Да, по-прекрасно, което е съвсем различно от материалистичната, физически прошнурована красота. И коя красота. Истинската, изкуствената? Някъде по трасето на разгръщането на масовата култура възприятието за красота е деформирано. И дърпа всички назад. В миналото, ако следваме естетиката на ренесансовата живопис например, красотата не е ли била еднозначна просто на здраво тяло (съответно розова кожа например) и просто на едни красиви очи? Не е ли израз на тази концепция "Раждането на Венера"? Може би Ренесансът също е бил издевателство спрямо хората заради идеята си за красота.
Но днешните стандарти са далеч по-безпощадни спрямо колективното въображение. Безпощадни, защото това колективно въображение е заклещено в лапите на недостижима реалност.  
***

  Всеки трябва да има малките си лични бунтове /ако нещо куца с големите/, в различни направления. Моят личен бунт в посока на модерните критерии за красота е свързан с маникюра и отказа от софистициран такъв. Ако сте мъж, вие си знаете, може да решите да не си правите татуировки или да не бръснете някоя част от тялото, когато сте на плаж (видимо е, че натискът за гладка кожа и при мъжете се увеличава). Относно маникюра или ноктопластиката (скоро това ще се превърне в наука), много жени вече носят маникюр и се състезават в оригиналността на фигурките, йероглифите и симетрията на камъчетата, репрезентирани на него. Нима вече е грозно естественото състояние на ноктите? Нима все пак не е красиво? Какъв е проблемът на чистите нокти на една ръка с нормална кожа? Ако има някакъв проблем, значи ние самите имаме проблем с платката на съзнанието си. 

Все пак има причини за оптимизъм, че можем да се спасим от тази модерна форма на красота, която няма да ни спаси. Това, че много хора се противопоставят на новите концепции за красив външен вид. И че осъзнаваме, че темата за съвременната красота дори не е толкова същински важна. Има доста други важни неща, върху които да се фокусираме. 

 На сутринта се почука на вратата на дома му и той отвори, чорлав и смръщен. Нещо арабско или циганско, както самия той беше говорил по повод на себе си, в този момент сякаш още повече се подчертаваше из недоволното му лице. Живият блясък на очите му обаче правеше вида му да изглежда достолепен и никой не би могъл да отрече това. Разносвачът, младо момче с тютюневозелен каскет, му подаде нещо. Пликът не беше сив, нито оранжев, направи му впечатление. Значи не е от нея. Сбогува се бързо с разносвача и с някакво натрапчиво отегчение разгъна листа, след като се настани на креслото в кабинета си. Може би нейн близък лобира...Телеграмата съдържаше две изречения. Като че ли гръм удари Яворов. „Колко е била отчаяна?!“, мина през ума му, докато трескаво си спомняше фрази из писмата си, с които я молеше да го остави на мира. Но той нямаше избор. Чувствата му говореха, че трябва да прекрати тази комедия. Красотата на една жена, ако ще да е вътрешна или външна, не беше способна да го трогне. Не и на тези години. Не и тук и сега. В този тъкмо момент на вратата на кабинета му се потропа. Силуетът на млада жена изпълни рамката на вратата. 

- Влез! Току-що дойде тази...новина...Аз не знам просто как е възможно това...Лора се е убила! Тази жена така и не се предаде... Как е възможно... – Яворов стоеше прав и неврастенично мачкаше листа в ръцете си.

На лицето на жена му се изписа уплаха. Мина пристъпи прага на вратата и се втурна да го прегърне. Годината беше 1913. Датата беше 31 ноември.

(Откъс)

 Макар че едно домакинство не е равнозначно на производствената инфраструктура на една компания, то също има важно участие в замърсяването или поддържането на околната среда. Ние също можем да се замислим например какво да направим с една стара мебел - как можем да я рециклираме, поправим, видоизменим и т.н. С всичко, като се започне от храненето, и се стигне до дрехите и ползването на битови предмети и консумативи, влияем много силно на природата.

Според Шведския институт за изследване на околната среда (2015 г.), потребителите, които купуват втора ръка "артефакти“ – включително мебели и коли, допринасят за спестяването на 12,5 млн. тона въглерод за година. Този обем парникови газове е равнозначно на количеството, което би изразходил самолет Airbus 380, за да обиколи 1100 пъти земното кълбо. Най-голямото количество спестени газови емисии според проучването е в резултат на купуване на втора ръка автомобили (10 млн. тона). На следващо място идват стоките за дома (21 млн. тона), електроника (650 хил. т.) и артикули за спорт и хоби (170 хил. т.).

Стимулирането на ремонта е основен двигател на икономиката на рециклиране. Oтново Швеция е страната, в която в момента се обсъжда възможността за опростяване на данъци за онези граждани, които поправят например колелото си, дрехи и обувки, вместо да ги изхвърлят.

Следват няколко обяснения за въздействието ни върху околната среда, както и лесни за следване примери как да намалим вредното въздействие върху нея.

1.    Рационални в храненето.

При производството на телешко, както и на пилешко например, се изразходват много изкопаеми твърди горива. Те се използват за пестициди и изкуствени торове за, да кажем, царевица за добитъка; за транспортиране и т.н.. За килограм телешко се отделят 30 пъти повече парникови емисии, отколкото за килограм леща. Пилешкото е по-ефективно в това отношение от телешкото. И за двата вида месо обаче се изразходва много повече вода, отколкото при добив на зеленчуци. Колкото и да е странно, зад всеки хамбургер стоят хиляди галони вода, както посочва образователен видео курс за храненето на Медицински факултет на университета в Станфорд. Не на последно място, добавя специалист по екология в лекцията, кравите и пилетата създават толкова много отпадък, че хората не знаят как ефективно да го унищожат. Торът, особено този от кравите, се заседява в огромни лагуни и може да замърси водата и въздуха на стотици километри. Един от най-лесните начини да бъдем дружелюбни към природата е да намалим употребата на меса като например телешкото.
 

 Изумително е, че това, което е здравословно за нас, всъщност е здравословно и за околната среда. Съответно това, което е вредно за природата, е вредно и за нас самите.

 Когато пазаруваме директно от малкия или среден производител, за когото знаем, че не ползва химикали в отглеждане на плодовете и зеленчуците, отново щадим околната среда. И в този случай органичните храни са не само по-полезни за нас, но и за нея. Винаги можем да се огледаме и за местен фермерски пазар. Местните храни оставят и по-малко от т.нар. „въглероден отпечатък“, тъй като са пътували по-късо разстояние, за да стигнат до нас.