Да си жена-детектив е рядко срещано явление. Сигурно поради това не съм потънала до шия в поръчки. Това обаче си има предимствата – пристигат само особени случаи, за които се изисква елегантна ръка при редене на ребуса. Така и се случи, че ми поръчаха да открия пръстена. Няма да казвам кой ми възложи тази задача, поради това, че ще наруша професионалната етика, отдавна съществуваща в бранша. Само ще уточня, че не знаех какви са подбудите на този човек и това донякъде ме безпокоеше. Може би на моменти разсъждавам твърде идеалистично. Така мислех и след като постепенно се запознах с историята на пръстена – че човек не бива да ламти за сумата, на която бе равностойно това несъмнено ценно бижу. Той трябва да го желае заради самата му красота. За пръстена с александрита анализатори на Багряна подчертават силния му поетичен ореол. Така и не разбрах с каква цел поръчителят го издирва и естеството на работата ми не изискваше на всяка цена да знам. Позволих си да попитам дали пръстенът ще бъде запазен, препродаден или дарен на музей, но вместо отговор получих само една усмивка.

Може би неврозата ми ме прави подозрителна и скептична, но не бях спокойна, и това не се дължеше само на неспокойното ми любопитство. Aлeĸcaндpитът e eдин oт нaй-peдĸитe cĸъпoцeнни ĸaмъни в cвeтa и имa свойството дa променя цвета си, например да става зeлeн нa cлънчeвa cвeтлинa, а при изĸycтвeнo ocвeтлeниe –червен. Срещат се виолетово-зелен, светлосин и оранжево-жълт. Използвали са го някога и при ритуали за любовни магии. Багряниният пръстен е бил лилав, като отново е променял цвета си в зависимост от светлината. На една снимка на поетесата пръстенът се вижда много добре и човек може да му се наслади, но за това – малко по-късно.