Пансионът е  държан през 40-те години от Мария Камински. В адресните книги на Виена той е споменат 1941 г. и 1942 г. При следващото издание, чак през 1949 г., името вече не фигурира. Преди 1941 г. пък е вписан друг собственик на пансион на същия адрес – мистър Мравлаг. Същевременно сградата Palais Hardegg, състояща се от отделни минисгради („къщи“), към която принадлежи и пансионът, през всички години е собственост на Англо-Австрийска банка. Адресът е Freyung 1.

Съществуват много места, в които се преплитат съдби и които могат да са носеща основа на документален роман или филм. Едно от тях е девическият пансион „Камински“, съществувал във Виена в годините на Втората световна война. Сред студентките в намиращия се в центъра на Виена пансион е имало и редица българки.

Докато преди Освобождението това е важало повече за мъжете, след 1978 г. нарастващ брой жени започват да учат в Европа зад граница. Бистра Винарова, специализирала графика, е сред първите жени-художници, дипломирали се в Европа. В годините непосредствено преди социализма вече отдавна има традиции, свързани с образованието в чужбина. Те са вследствие от развитието на обществото, социалната мобилност на Новото време, държавни политики, индивидуалното личностно развитие. Министерството на народното просвещение осигурява държавни стипендии в множество европейски университети. Виена, с икономическото, политическото и културното си влияние върху българите, по подразбиране е сред престижните дестинации за образование. Според данни за периода 1879-1892 г., най-многочислен е броят на българските стипендианти в австро-унгарски училища – 84 (следват изпратените в Русия – 68, Франция – 63, Германия – 55, Швейцария – 46, и др. (Танчев 1994: 93-95). Пансионите, в които са настанявани девойки, учащи в чужбина, не са рядкост в Европа, макар че повечето проучвания на пансионите като социално явление са правени в САЩ.

На една от страниците от брошура на виенския „Камински“, попаднала в ръцете на антиквар в Шумен, може да се прочете ръкописно на български: „Моята стая, в която съм сама“. Очевидно девойка от България е изпратила брошурата до близките си. Сред възпитаничките е била и българската поетеса Весела Василева, която пише ключовото си стихотворение "Къща във Виена" именно тук.