Щом челото целуваш - грижа изтриваш. 
Челото целувам.

Щом очите целуваш - безсъница снемаш. 
Очите целувам.

Щом по устни целуваш - жажда прогонваш.
По устни целувам.

Щом челото целуваш - памет изтриваш.
Челото целувам.

**
Крилете са свобода само, когато са широко отворени по време на  летене. Отпуснати на нечий гръб, те са тежък товар. 

Марина Цветаева

*
"...Когато Марина е на 14 години майка й - Мария Мейн умира от туберкулоза и тя завинаги се отказва от пианото. Баща й, професор Цветаев е твърде зает с научната си дейност и няма време за дъщерите си. Всичко в къщата напомня на Марина за майка й и тя постъпва в най-строгата гимназия в Москва. По това време обаче се увлича от революционни идеи, завладяна е от дух на отрицание, който ръководството на училището не толерира. Марина внася забранени книги, критикува всичко, опълчва се срещу всичко и скоро е изключена и преместена в друго училище. Петнадесетгодишна, Цветаева се увлича по Гьоте и Шилер. В същото време изпитва комплекси от външния си вид - пълна е, носи очила и не обича да се показва сред хора...".

“Марина Цветаева”, Анри Троая, изд “Рива” – София, 2002г.


"Портрет на Марина Цветаева". Магда Нахман, 1913