Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Има места, в които идваш, за да помислиш какво се случва навън. Има хора, които обичат да четат, за да не пишат и пишат, за да не забравят какво са мислели преди малко. Има и случващи се неща, които се лутат и чакат някой да ги хване в нещо като мрежа за пеперуди.
Автор: journaligator Категория: Други
Прочетен: 53237 Постинги: 33 Коментари: 4
Постинги в блога от 14.06.2018 г.
 Докато човек чете "Рим" на Гогол, е напълно логично една мисъл да се появи и да не го остави на мира - как е възможно руският писател (с украински произход) да бъде автор на тази повест? Този въпрос има своите дълбоки основания. Повестта сякаш не само ни разкрива съвсем различна топография (Рим, Париж). Нейните стил, заложен мироглед и настройка са като новоизковани (както поради различието им, така и поради бляскавостта на получения материал). Те ни въвеждат в една коренно различна вселена от света, с който иначе сме свикнали - сивото преспапие на руския живот, в който Гогол така майсторски ни е въвеждал многократно със своите Петербургски повести, с "Гогол", с "Женитба"...

Можем да направим едно смело предположение - тази настройка именно би могла да послужи или е послужила (в случай, че споменаваният ръкопис е бил именно изгореният от Гогол) за постройка на така лелеяната от автора идилична атмосфера на рая, замисляното продължение на "Мъртви души", заедно с "Чистилище". Всеизвестно е, че Гогол е имал планове за написване на трилогия, като адът е репрезентиран от първото, макар и останало за нас единствено, произведение от тази проекто-тетралогия. 

Следвайки животописа на 25-годишния граф, който е главен герой на повестта, ние неусетно навлизаме и в красивата му душа. Мечтателна и фина натура, неудовлетворена от обкръжаващото и търсеща дълбокия смисъл на историята; наслада от изкуството. В това се състои личността на младия римски граф, произхождащ от стара римска фамилия. Линията на сюжета напомня на формата и целта на немския Bildungsroman, който по правило ни превежда през духовното израстване на главния или на главните си герои. 

В стремежа си да се порадва на красотата на Анунциата, която среща по време на карнавал, графът преминава като в унес през града. Впоследствие обаче още по-голям идеал заменя този на красотата на девойката - красотата на Рим. Достатъчно е да се приведе пасаж от това финално описание, за да си изградим представа за градивния материал и за издигнатата художествена катедрала в рамките на този така различен от всичко друго написано от автора текст. 

"Слънцето се спускаше все по-ниско, отблясъците му върху цялата архитектурна маса ставаха все по-алени и пламтящи; градът оживя още повече и стана по-близък; още по-силно почерняха пиниите; още по-тържествено и дивно - небето, готово всеки миг да помръкне...Боже, каква гледка! Погълнат от нея, князът забрави и себе си, и хубостта на Анунциата, и загадъчната съдба на своя народ, и всичко на света". 

Писан през 1942 г., само една година след създаването на "Шинел". А човек би си помислил, че цели векове делят създаването на тези полярни произведения. В "Рим" не само красотата на душата на княза е разкрита, но и тази на самия автор. Тук именно разбираме, че "Гогол" е имал силно осезание не само за грозотата на човешката природа, но и за красотата на природата и на изкуството. Тук именно Гогол ни разхожда из пищния палат на своите съзерцателни и изразни възможности. Сякаш от "сивото петербургско небе" ("Шинел") ни делят стотици и хиляди километри. 

Самият Гогол е живял десет години в Италия - период, през който научава много за италианската култура и история, както и за италианските нрави. Това ясно се вижда от "Рим", за който трудно може да се предположи, ако се дистанцираме от знанията си, че е писан от руснак през XIX в. Авторът използва множество италиански изрази, типични за определени прослойки; разхожда ни из архитектурата на Вечния град и околностите, сякаш е местен, който е отделил от времето си време за разходка преди следобедния чай. 

Гогол е обичал Италия, така различна в очите му от Русия. Пътувал е до страната 9 пъти през годините. Наричал я е "родната земя" на душата си. Страстен почитател на Данте, може би тук той е виждал въплъщение на идеята за рай. За съжаление пътуването дотам именно му донася болестта малария през 40-те години на века. 
Гогол живее в италианската столица четири години - 1938-1940 г. И досега има паметна плоча на къщата (Via Sistina 125) на централно място в Рим, която е обитавал. Обичал е италианското кафе и озовавайки се на тази блажена за него terra, често се посвещава на съзерцание.
Рускинята Анна Новикова описва типичния ден на Гогол в Рим по следния начин: 

"Всяка сутрин той става рано, за да работи върху монументалния си роман "Мъртви души". Работата е мъчителна и болезнено бавна. Гогол е обсебен перфекционист. Всеки ред се пренаписва осем пъти, докато гласът в главата му не остане удовлетворен. Едва тогава той напуска скромно обзаведения апартамент и поема из града, който го посреща в прегръдките си като страстен любовник.
Стигайки до фонтана на площад "Пиаца Бернини", Гогол се протяга до върха, отпивайки от водите, оставяйки се да бъде потопен в любящата светлина на слънцето. Гогол хапва в Cafе Antico Greco, стои на Испанските стъпала, разхожда се пеша по целия път до пазарите на Пиаца Навона, за да бъде погълнат от градския живот в търсене на самота и вдъхновение. Неговият дух все още е тук, представляван от статуя, която замислено стои редом до неговия наставник, Александър Пушкин, който на свой ред е бил велик поклонник на Италия. Сам, но не самотен, Гогол тук е бил най-сетне е в мир със себе си. Обкръжен от древни римски храмове и Ватикана, той е "една чудесна миля по-близо до божествеността". "Небето и раят са в душата ми ... Никога не съм бил толкова щастлив, толкова доволен от живота", пише Гогол в писмата си.

Знае се, че парадоксално той именно тук, така силно отдалечен от зловредните нрави, които описва, успява да завърши мъчителното написване на "Мъртви души". Защо Гогол създава своя ад в сърцето на рая? Това явление ни навежда на мисълта, че Русия, с блатните изпарения на обществения тогавашен живот на русите, е била напълно неизкоренима от душата на автора. И също така, че тази душа е била дълбоко неспокойна и е носила със себе си червея от ябълката, където и да отиде. 
Категория: Други
Прочетен: 426 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 14.06.2018 19:36
Търсене

За този блог
Автор: journaligator
Категория: Други
Прочетен: 53237
Постинги: 33
Коментари: 4
Гласове: 16
Архив
Календар
«  Юни, 2018  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930