В хотелите на Куала Лумпур и в един от най-големите й конферентни центрове държавни лидери и представители от над 2200 организации от 149 страни в продължение на три дни (28-31 май) обсъждаха проблемите, здравето и правата на жените по света. Със звучаща клиширано, но убедително в рамките на събитието идея за глобална промяна.
Това е конференцията, на която еднакво право на глас имаха датската принцеса Мари и която и да е африканска жена, извоювала присъствието си въз основа на интересите и усилията си да промени обкръжаващото я.
Озовах се тук (там) с помощта на журналистическа стипендия, заедно с две момичета, с които сме били на предишни подобни семинари. Уафия Адуан от Алжир и Нини Ним от Мианмар не са типичните за обществата си жени. Противопоставили се на социалните местни стереотипи (досадно повтарящи се почти навсякъде, важащи с различна заплашителна тежест), че жената трябва да „уседне”, бидейки послушна, оставили връзки и дори годеж зад гърба си в родните си страни, сега те се развиват според своите идеи. И се чувстват добре. Уафия е докторант във Вашингтон, Нини учи магистратура със стипендия във Филипините и работи като журналист.
На втората вечер, след 8-часови сесии на конференцията, потънахме дълбоко в града с местно момиче - приятелка на Нини, която с непринудеността и отвореността си също би могла да разбие нечий заседнал като рибена кост в гърлото стереотип за мюсюлманските жени (делът на мюсюлманите в Малайзия е около 60 %). 27-годишната Хаши Шим пристигна да ни вземе от хотела с колата си, с която уверено и майсторски лавираше из дългите улици, развеждайки ни до късно вечерта из осветените, сякаш изпълзели от книгите с приказки кътчета на столицата).
***
Хилядите хора донесохаи хиляди каузи със себе си в Малайзия. Самата страна-домакин все още беше като че ли засрамена от нашумялата история на 13-годишно момиче, притиснато от обстоятелствата да се ожени за 40-годишния си изнасилвач, ставайки негова втора жена.
„Културата, религията и традицията често са сочени като бариера за прогреса на жените по отношение на растежа и образованието в повечето азиатски общества”, писа по повод конференцията „Джакарта Пост”. Има и неща, които убеждават, че Малайзия може все пак да бъде мила към жените си. Неслучайно страната беше домакин на конференцията, поради напредъка си във връзка с достъпа на жените до контрацепция, и специално на министъра по въпросите на жените – Раж Абдул Карим. Усмихнатата Хаши, уверено шофираща с новите си познати в наше лице из столицата също е един от оптимистичните щрихи.
На изложението, съпътстващо конференцията, сред десетките разнообразни по целите си организации, свой щанд имаше малка неправителствена организация – „Седем жени”, която дава препитание на жени-инвалиди в Непал. Положението на тези жени е особено тежко, тъй като според местните вярвания, те са прокълнати и поради това са белязани с недъга си. Това схващане ги прави изключително самотни и изолирани в обществото и по отношение на възможността да се препитават. „Седем жени” прави поредица обучения в занаяти като плетене, давайки на жените способ да се препитават, същевременно помагайки им да продават изделията си и да имат някакви доходи.
На същото изложение, човек, идващ от България, може да се убеди и в още нещо. Много държави, независимо колко бедни са, стават все по-добри в умението да „рекламират” проблемите си, да правят изследвания във връзка с тях, което, това се подразбира, е важна стъпка за разрешаването им. Ние сме до голяма степен невидими, що се отнася до обединено усилие, идващо от вътрешността на страната, извън изследванията за България на организации като Световната банка. Българските медии не изпадат и в екзалтация от подобни събития и теми като женски въпроси, майчинство, превенция и закони, свързани с домашното насилие. И не е толкова чудно, че редактор на водеща агенция, в неформален разговор, сподели откровено: „Нали знаеш, че по принцип социални и други теми не са най-предпочитаните при нас…”.
Следва (може би)...
