Отминава денят 5 май – международния ден на акушерката. Без големи дитирамби. Според старата традиция, българите повече уважават и си честитят януарския Бабин ден. Независимо от датата обаче трябва да си честитим факта, че акушерките все още ги има. И че са някъде там, както се казва - на бойното поле. Едно на ръка е това, че едно раждане си е досущ подобно на военно сражение, второ – и условията на работата им вече са подобни на бой в окопите под множество снаряди. Минават си тихо и другите дни, в които не се сещаме за акушерките и труда им, а междувременно се стопява броят им, успоредно на, както стана дума, качеството на условия за тази иначе извънредно трудна физически и емоционално професия.

              В днешно време трудът на акушерките в държавните родилни домове, както и на останалия медицински персонал там, може да се сравни с борба с вятърни мелници. Това е един благороден, но ниско оценяван труд. Момент! Това не бяха ли хората, израждащи децата на, според едни намаляващата ни, според други – изчезващата ни нация? Та ние би трябвало много да се грижим за тях, така както те се грижат за остатъците от съществуването ни. Да, точно в този момент някой може да посочи престъпната, зверска, нечовешка постъпка на акушерката, нанесла побой над новородено. Но защо не поговорим за ежедневните усилия на хилядите акушерки у нас, които се грижат за живота на майките и децата? Да, все още ги има, макар че има остър недостиг в страната, редом с броя на медицинските сестри, фелдшерите и др. Броят на акушерите включително пада драстично. Здравната система се крепи на един намаляващ брой кадри, немалко от които вече са в пенсионна или предпенсионна възраст.  Бившият здравен министър д-р Стефан Константинов преди време припомни една статистика. През 1980 г. у нас са работили 7897 акушерки, а през 2013 г. броят им вече е само 3276.