Има места, в които идваш, за да помислиш какво се случва навън. Има хора, които обичат да четат, за да не пишат и пишат, за да не забравят какво са мислели преди малко. Има и случващи се неща, които се лутат и чакат някой да ги хване в нещо като мрежа за пеперуди.
Постинги в блога от 13.05.2013 г.
13.05.2013 19:53 -
Насипно
Щом челото целуваш - грижа изтриваш.
Челото целувам.
Щом очите целуваш - безсъница снемаш.
Очите целувам.
Щом по устни целуваш - жажда прогонваш.
По устни целувам.
Щом челото целуваш - памет изтриваш.
Челото целувам.
**
Крилете са свобода само, когато са широко отворени по време на летене. Отпуснати на нечий гръб, те са тежък товар.
Марина Цветаева
*
"...Когато Марина е на 14 години майка й - Мария Мейн умира от туберкулоза и тя завинаги се отказва от пианото. Баща й, професор Цветаев е твърде зает с научната си дейност и няма време за дъщерите си. Всичко в къщата напомня на Марина за майка й и тя постъпва в най-строгата гимназия в Москва. По това време обаче се увлича от революционни идеи, завладяна е от дух на отрицание, който ръководството на училището не толерира. Марина внася забранени книги, критикува всичко, опълчва се срещу всичко и скоро е изключена и преместена в друго училище. Петнадесетгодишна, Цветаева се увлича по Гьоте и Шилер. В същото време изпитва комплекси от външния си вид - пълна е, носи очила и не обича да се показва сред хора...".
“Марина Цветаева”, Анри Троая, изд “Рива” – София, 2002г.
"Портрет на Марина Цветаева". Магда Нахман, 1913
Търсене
За този блог
Гласове: 16
