Период, в който усещаш, че ще се озовеш в странична (от твоята перспектива) ниша на времето и пространството, захвърляйки старата си кожа като палто - това са последните дни.
Пистови дни. Купуване на валута, препарати (шест флакона!) против комари, избиране на най-тънките и цветни дрехи, документи, текстове, бижута, географски карти. Пепеляшка отива от горещото огнище директно на бал.
Така беше и когато преди няколко месеца изнервена се озовах на летището в Рим за семинар за бедността в селските региони в Европа. Тогава ме посрещна шофьор, изпроводи ме с чадър до кола, с която ме закара до красивия хотел, а по пътя гледах през измокрените от дъжда прозорци и опитвах да разбера защо животът ми е сглобен от контрасти, фрагменти, затишия и еуфория. И си мислех, че поне и до лошите, и до добрите неща съм стигала сама.

Световните медии говорят възторжено за огромната  конференция Women Deliver 2013, получена стипендия за която е причина за пътуването. Почти прекаляват със следното изречение:
"Хиляди глобални лидери ще се съберат в Куала Лумпур, Малайзия, за да се присъединят към една от най-големите конференции от десетилетия с фокус върху момичетата и жените".

 и още:

"Ключовата конференция Women Deliver 2013 ще призове глобалната общност да продължи да поставя здравето и правата на жените и децата в центъра на новия глобален ред".
***

Петдневната конференция ще се проведе в сграда, подобна на огромна космическа станция с разграфени пространства - кетъринг, заседателни зали, медицински кабинет, медийни зали (надявам се, че има и детективско бюро, в случай, че някой се изгуби). Там са и хората - завързващи приятелства, бърборещи, заседаващи.
Проституция, аборти, предпазни мерки, стереотипи, бременност, майчинство, женски права, самотни майки - над 150 сесии и странични събития ще дискутират различни проблеми и казуси. Записала съм се на поне 40, някои ще отпаднат явно...

Там ще сме няколко момичета, които се познаваме отпреди. С Уафия от Алжир и Нини от Мианмар ще се срещнем пред хотела ни почти веднага след кацане, сближавайки диаметрално различните си биологични часовници. С Уафия се познаваме от семинар в Берлин и после - в Барселона, където участва и Нини. Предстои да дойде и журналист от Филипините, с когото се запознахме в Барселона и който ще дойде до Малайзия да се видим. Влажните, странни вечери на Куала Лумпур (която си представям като нещо средно между Ню Йорк и джунгла) са наши. 

Лепнещо като от тропическа жега любопитство, нетърпение, желание за дълбоко поемане на въздух. Ескапизъм. Оставяне на някои мисли настрани. И надалеч от хоботите на тези митични чудовища - тропическите комари (заразните представители на които рядко се срещали в столицата). 

Малайзия, наистина се надявам да си добро момиче - дори малко по-добро от мен!


***

As an adolescent I wrote fantasy novels set in Malaysia and Central Africa.
Umberto Eco 

Щом челото целуваш - грижа изтриваш. 
Челото целувам.

Щом очите целуваш - безсъница снемаш. 
Очите целувам.

Щом по устни целуваш - жажда прогонваш.
По устни целувам.

Щом челото целуваш - памет изтриваш.
Челото целувам.

**
Крилете са свобода само, когато са широко отворени по време на  летене. Отпуснати на нечий гръб, те са тежък товар. 

Марина Цветаева

*
"...Когато Марина е на 14 години майка й - Мария Мейн умира от туберкулоза и тя завинаги се отказва от пианото. Баща й, професор Цветаев е твърде зает с научната си дейност и няма време за дъщерите си. Всичко в къщата напомня на Марина за майка й и тя постъпва в най-строгата гимназия в Москва. По това време обаче се увлича от революционни идеи, завладяна е от дух на отрицание, който ръководството на училището не толерира. Марина внася забранени книги, критикува всичко, опълчва се срещу всичко и скоро е изключена и преместена в друго училище. Петнадесетгодишна, Цветаева се увлича по Гьоте и Шилер. В същото време изпитва комплекси от външния си вид - пълна е, носи очила и не обича да се показва сред хора...".

“Марина Цветаева”, Анри Троая, изд “Рива” – София, 2002г.


"Портрет на Марина Цветаева". Магда Нахман, 1913