Да си жена-детектив е рядко срещано явление. Сигурно поради това не съм потънала до шия в поръчки. Това обаче си има предимствата – пристигат само особени случаи, за които се изисква елегантна ръка при редене на ребуса. Така и се случи, че ми поръчаха да открия пръстена. Няма да казвам кой ми възложи тази задача, поради това, че ще наруша професионалната етика, отдавна съществуваща в бранша. Само ще уточня, че не знаех какви са подбудите на този човек и това донякъде ме безпокоеше. Може би на моменти разсъждавам твърде идеалистично. Така мислех и след като постепенно се запознах с историята на пръстена – че човек не бива да ламти за сумата, на която бе равностойно това несъмнено ценно бижу. Той трябва да го желае заради самата му красота. За пръстена с александрита анализатори на Багряна подчертават силния му поетичен ореол. Така и не разбрах с каква цел поръчителят го издирва и естеството на работата ми не изискваше на всяка цена да знам. Позволих си да попитам дали пръстенът ще бъде запазен, препродаден или дарен на музей, но вместо отговор получих само една усмивка.

Може би неврозата ми ме прави подозрителна и скептична, но не бях спокойна, и това не се дължеше само на неспокойното ми любопитство. Aлeĸcaндpитът e eдин oт нaй-peдĸитe cĸъпoцeнни ĸaмъни в cвeтa и имa свойството дa променя цвета си, например да става зeлeн нa cлънчeвa cвeтлинa, а при изĸycтвeнo ocвeтлeниe –червен. Срещат се виолетово-зелен, светлосин и оранжево-жълт. Използвали са го някога и при ритуали за любовни магии. Багряниният пръстен е бил лилав, като отново е променял цвета си в зависимост от светлината. На една снимка на поетесата пръстенът се вижда много добре и човек може да му се наслади, но за това – малко по-късно.

 За Уинстън Чърчил, смятан от мнозина за един от най-великите лидери на 20-ти век, се предполагa, че е страдал от биполярно разстройство. След като отчита многобройни симптоми като депресия, суицидни намерения, мания, както и намалена нужда от сън, лекарят на Чърчил, лорд Моран, разказва в мемоарите си „Уинстън Чърчил: борбата за оцеляване“, че той е дал диагноза с биполярно разстройство  на намиращия се в средна възраст Чърчил. Британският лидер често е наричал своите периоди на интензивна и продължителна депресия "черно куче". По време на тези пристъпи, според съпругата му Клементин Чърчил имал малко енергия, малко интереси към каквото и да е, загуба на апетит, и затруднена концентрация. От другата страна на спектъра, когато неговото "черно куче" ставало послушно, Чърчил е показвал необичайно високи нива на енергия и неуморност, като често е работел от 8 часа сутринта до 2 часа през нощта. За съжаление, тези периоди на необичайна производителност намалявали, когато неговото "черно куче" се завръщало след само няколко месеца отсъствие. Чърчил, въпреки трудностите, породени от осакатяващата го депресия, пренебрегвал принадлежността си към нея и живял живот, изпълнен с цели и постижения.

 

 

Чърчил приема душевното си състояние и същевременно помага за подобряване на живота на много хора. През 1911 г. Чърчил преминава през периоди на депресия и започва да подготвя Великобритания за война. Той учредява Кралската военновъздушна служба, след като забелязва растящата войнствена природа на Германия, очаквайки непосредствен конфликт (Първата световна война). Смята се, че депресията на Чърчил е увеличила неговите реализъм и емпатия, като са му помогнали да прецени истинските опасности, които иначе са били пренебрегвани от колегите му. По същия начин, през Втората световна война, засиленият скептицизъм му е позволил да оцени реалистично постоянно нарастващата немска заплаха. През Втората световна война същевременно Чърчил държи своето черно куче „на каишка" и поддържа висок британския дух. Редовно изнасяйки речи пред Парламента и британските граждани, скоро той става емблематичен лидер на военните действия срещу Силите на Оста.

Далновидността и вдъхновяващото въздействие на Чърчил несъмнено са спасили живота на много хора и може дори да са променили курса на Първата и Втората световна война. Той неволно се възползва от депресивните си и манийни епизоди. Имайки рядко срещано високо ниво на енергия, активност и безпокойство, той публикува 43 книги, докато изпълнява задълженията си на премиер. Кулминацията на писателската му кариера е присъждането на Нобелова награда за литература от 1953 г. заради редицата негови публикации.


Робърт Йе